Семена Канабис

Повечето съвременни лекарства са създадени от природни източници, но с времето фармацевтичните гиганти са разработили техни „уродливи“ разновидности на базата на различни химични вещества, без оглед на страничните ефекти. Добър подход е, да се върнем към природното лечение на болестите, и канабисът е стъпка в правилната посока!

Ако познавате жени, които употребяват канабис, може би сте чували, че той много помага за облекчаване на спазмите при менструация. Една компания, наречена Foria, вече е създала вагинални супозитории,  които могат да заместят лекарствени субстанции като ибупрофен, мидол или викодин. Супозиториите съдържат и ароматно какаово масло.

Лекарството е прецизно разработено с цел максимално използване на свойствата на канабиса за отпускане на мускулите и облекчаване на болката, без да се предизвиква психотропно действие. Канабисът открай време се употребява в различни култури като природно средство за облекчаване на симптомите при менструация. Целта е, да се направят мощните лечебни свойства на това растение достъпни за повече хора, като се прилагат съвременни техники за екстракция, за да стандартизират чистотата и силата му на действие, така че употребата да бъде безопасна и възможна за всички жени.

Активните съставки се извличат от нетретирани с пестициди канабисови съцветия, след което се приготвят в точни дози – 60 мг тетрахидроканабинол (ТНС) и 10 мг канабидиол (CBD) – в среда без бактерии. Както съобщава производителят, няма психотропен ефект.

„Foria Relief“ съдържат както THC, така и CBD – двете основни активни съединения в канабиса. Когато навлязат в организма посредством специално разработените супозитории, съвместното им действие активира определени канабиноидни рецептори в областта на таза. Потребителите съобщават, че болката и дискомфортът, често срещани по време на менструалния цикъл, значително намаляват. Канабиноидите оказват директно влияние върху имунната система и нервните окончания на матката, шийката на матката, яйчниците и заобикалящите ги гладкомускулни тъкани. THC влияе благотворно на нервната система и спомага за премахване на болката, като същевременно дава възможност на мозъка да приема повече сигнали, свързани с удоволствие. CBD действа в имунната система чрез потискане на механизмите, които предизвикват възпаление. Също така забавя електрическите сигнали към мускулите и им позволява да се отпуснат, а това намалява спазмите.

Тъй като канабиноидните рецептори в тазовата област са повече, отколкото където и да било другаде в тялото, създаването на този продукт е сполучливо решение.

Пациентите с хронична болка, на които е осигурен легален достъп до медицински канабис, намаляват значително употребата си на опиоиди, според данни, публикувани онлайн, преди да бъдат отпечатани в научното писание „The Journal of Pain“ (Научно списание за болката) .

Ан Арбър (Ann Arbor), изследовател от Университета в Мичиган, е провела ретроспективно проучване с участието на 244 пациенти, страдащи от хронична болка. Всички изследвани са имали право да ползват медицински канабис съгласно законодателството на Мичиган и са се снабдявали с такъв от местен пункт за продажба.

Според авторите на проучването пациентите често са замествали опиоидните аналгетици с канабис и според мнозина марихуаната е била по-ефективна.

„Употребата на медицински канабис от участниците в проучването се свързва с 64% намаляване на употребата на опиоиди, намаляване на страничните ефекти от лекарствата и по-добро качество на живот,” заключават те. „Според това проучване много пациенти с хронични болки на практика заместват опиоидните аналгетици и други лекарства за лечение на хронична болка с медицински канабис и смятат, че профилът на ползите и страничните ефекти от канабиса е по-добър, отколкото този на други видове лекарства.“

По данни на Центъра за контрол на заболяванията в САЩ всеки ден около 40 души умират от предозиране с опиоиди.

Данни от клинични проучвания, публикувани миналия месец в „The Clinical Journal of Pain“ (Списание за клинични изследвания на болката) сочат, че ежедневната дългосрочна терапия с канабис води до по-осезаемо облекчаване на болката, подобряване на съня и качеството на живот и намаляване на употребата на опиоиди от пациентите, при които конвенционалните терапии с аналгетици не действат.

Резултатите от едно канадско проучване, проведено през 2015 г.,  водят до същите изводи. В сравнение с контролната група в изследването, пациентите с хронични болки, употребявали ежедневно канабис в натурална форма в продължение на една година, са изпитали намален дискомфорт и повишено качество на живот, без риск от сериозни странични ефекти.

Незивисими данни, публикувани през 2014 г. в „The Journal of the American Medical Association“ (Научен журнал на Американската медицинска асоциация) сочат,  че в щатите със законодателство за медицинската марихуана има много по-малко случаи на смърт вследствие на употреба на опиати, отколкото щатите, в които растението е забранено. През 2015 г. изследователи от „Корпорация РАНД“ (RAND Corporation) излизат със сходни заключения, които гласят, че „държавите, в които е разрешено да има пунктове за продажба на медицинска марихуана, се наблюдава намаляване на случаите на пристрастяване към опиоиди и смърт вследствие на свръхдоза опиоиди, в сравнение с държавите, в които съществува забрана.“ Данни от предходни клинични проучвания, публикувани през 2011 г. в научното списание „Clinical Pharmacology & Therapeutics“ (Клинична фармакология и терапевтика), показват, че приемът на канабис чрез изпарител „увеличава аналгетичното действие на опиоидите без риск за здравето.“

Резюме на изследването на Университета в Мичиган, “Medical cannabis associated with decreased opiate medication use in retrospective cross-sectional survey of chronic pain patients“ (Медицинският канабис води до намалена употреба на опиоидни лекарства – ретроспективно кръстосано проучване на пациенти с хронична болка) е публикувано тук.

Според ново проучване, проведено от изследователи от Университета на Флорида, алкохолът улеснява прехода към по-тежки наркотици в доста по-голяма степен, отколкото марихуаната.

Ето и заключенията от проучването:

Резултатите от скалата на Гутман показват, че алкохолът представлява „портал“, който води до употреба на тютюневи изделия, марихуана и други забранени вещества. Освен това учениците, консумирали алкохол, проявяват значително по-голяма склонност към употреба на наркотици, било то законни или не. Резултатите от проучването поддържат тезата, че в училищните програми за превенция на злоупотребата със забранени субстанции трябва да се обръща първостепенно внимание на алкохола, тъй като отлагането или предотвратяването на употребата му може да повлияе влечението към други вещества. Ето защо се препоръчва отговорните лица в образованието и общественото здравеопазване да съсредоточат усилията, мерките и средствата за превенция върху разрешаване на проблемите на подрастващите с алкохола.

Според един от авторите на проучването – Адам E. Бари (Adam E. Barry), колкото по-късно в живота започне консумацията на алкохол, толкова по-малка е вероятността от злоупотреба с наркотици. Освен това става ясно, че в повечето случаи употребата на алкохол и тютюневи изделия предхожда интереса към марихуаната.

„Консумацията на алкохол, започнала в по-късна възраст, води до по-умерена употреба както на позволени от закона вещества като тютюна, така и на незаконни субстанции като марихуаната и други наркотици“,  заявява Бари в интервю за новинарското онлайн издание Raw Story.

Бари обяснява, че целта на неговите проучвания е да оспори част от пропагандата, разразила се в американската култура след ерата на „Reefer Madness“ (мелодрамататичен филм, заклеймяващ марихуаната).

„Някои от тези заучени твърдения трябваше да бъдат изяснени, затова решихме да направим проучването. Според теорията за „въвеждащата дрога“ първо се започва с марихуана, след което се преминава към т.нар. „твърди наркотици“. Както може да видите, резултатите от проучването потвърждават тази хипотеза, но преходът се осъществява от законни субстанции, по-конкретно алкохол, към вещества, забранени от закона“, пояснява Бари.

„Така че, общо взето, ако разберем отношението на някой към алкохола, бихме могли да прогнозираме каква ще е реакцията му спрямо другите наркотици. Казано по друг начин, ако знаем, че някой е употребявал [по-малко разпространения наркотик] хероин, можем да предположим, че той е опитвал и всички останали. Мисля, че тези резултати са свързани с нивото на достъп на децата до алкохол, както и с факта, че алкохолът се възприема като по-малко вреден от другите субстанции“, добавя Бари.

Както лекарствата и тютюневите изделия, така и алкохолът се счита за по-социално приемлив в американското общество, защото е разрешен от правителството. Тези вещества обаче често са по-опасни, отколкото много от нелегалните наркотици, към които хората изпитват силен страх.

Тъй като някои лекарства не се приемат толкова сериозно, хората са по-склонни да злоупотребяват с тях и не контролират зависимостта си. Това не означава, че позволените от закона субстанции също трябва да се забранят. Всъщност никое вещество не трябва да бъде забранено, за да се проведат добросъвестни дискусии относно употребата на всяко едно от тях и свързаните с това рискове.

Един от основните проблеми за връщането на канабиса в медицината е широко разпространения страх у широката публика от това, че „канабисът е дрога! А дрогите са забранени, защото създават зависимост.”

Предпоставка за този тип мислене е вярата, че класификацията на наркотиците на ООН, преписана почти дословно от българския и някои други законодатели, е основана на внимателни научни оценки за потенциала на едни или други дроги да доведат до вреда и зависимост при редовна употреба. Но, както отдавна е отбелязал Ото Бисмарк: „Законите са като колбасите – можеш да ги ядеш, само ако не си виждал как ги правят”.

Класацияте на ООН, според която канабисът е дрога от Списък І (толкова опасен и адиктивен, че е неподходящ за медицинска употреба), е дело на няколко личности, чиято компетентност и морал са под много голям въпрос. Първата конвенция от 1961 г. е писана под диктовката на Хари Енслинджър, шеф на Бюрото по наркотици и опасни дроги на САЩ, който сериозно твърди, че потребителите на марихуана не проявяват интерес към хероина и морфина, защото сама по себе си зависимостта от марихуана е много по-силна от опиатната. Днес дори най-енергичните противници на канабиса не биха посмели да изразят толкова екстравагантно мнение.

По-късно ООН за допълване на класациите си наема като експерти двама „учени” със съмнителна репутация. Едуард Бабаян започва кариерата си в зловещия Институт по съдебна психиатрия в Москва като специалист по психиатрични издевателства над инакомислещите. Станал главен нарколог на СССР и после на Русия, до смъртта си той продължаваше да твърди, че алкохолът и тютюнът въобще не са дроги – въпреки че във всеки учебник, издаден в развита страна, пише точно обратното. Гейбриел Нахас от САЩ пък бе назначен за експерт, след като бе уволнен от три научни институции за измама – и трите пъти за фалшифициране на данни с цел да „докаже” вредата от канабиса.

Казано накратко, всяко обсъждане на въпроса за канабисовата зависимост, изхождащо от класациите на ООН и основаните на тях закони, е безсмислено от научна и практическа гледна точка. Днес в света няма нито един специалист по зависимости, който смята, че канабисът има висок потенциал за формиране на зависимост.

Тук съм събрал различни класации за потенциала за зависимост на различните дроги/лекарства. Различните специалисти обръщат повече внимание на едни компоненти на зависимостта, други на други. Ако погледнем тежестта на абстинетния синдром, начело на всяка класация трябва да стоят алкохолът и барбитуратите; ако погледнем процента на хората, които, опитали веднъж дадена дрога, се пристраставят към нея, първи трябва да е никотинът и т.н.. Затова, не е чудно, че между различните класации има известни разлики. Но всички те поставят канабиса в долния край на скалата, твърде далече от дрогите/лекарствата, които могат да доведат да силна зависимост.

Преработвайки класациите (за да станат по-читаеми и по-лесно сравними) съм си позволил да пропусна някои несъществени детайли.

Класация на доклада Пелтие, 1978

Моник Пелтие не е учен, а адвокат и политик. Тя е твърда противничка на всяка форма на легализация. Пелтие е натоварена от френския президент да напише доклад за дрогите, който оказва сериозно влияние върху политиката на Франция. След консултации със специалисти, тя ревизира една предишна (и остаряла още тогава) класация на Световната здравна организация. Днес разграничаването между хашиш и марихуана изглежда малко наивно.

Източник: PELLETIER M., Rapport de la mission d’étude sur l’ensemble des problèmes de la drogue, La Documentation française, Paris, 1978.
Физическа зависимост Психическа зависимост
Опиоиди (опиум, морфин, хероин) 4 4
Амфетамини 1 4
Кокаин 0 4
Транквилизатори 1 4
Барбитуратни сънотворни 4 3
Алкохол 3 3
Разтворители 1 3
Небарбитуратни сънотворни 2 2
Хашиш 0 2
Марихуана 0 1
Халюциногени 0 1

Класация на Голдстийн и Калант, 1990

И двамата автори са привърженици на сегашния рестриктивен подход, така че не могат да бъдат обвинени в меко отношение към канабиса.

Източник: Avram Goldstein; Harold Kalant, Drug Policy: Striking the Right Balance, Science, New Series, Vol. 249, No. 4976. (Sep. 28, 1990), pp. 1513-1521.
Потенциал за зависимост
Стимуланти: кокаин, амфетамини Много висок
Опиати: хероин, морфин, метадон, фентанил Висок
Никотин Висок
Депресанти: алкохол, барбитурати, бензодиазепини Умерен
Канабис Нисък
Кофеин Много нисък
Халюциногени: магически гъби, LSD, PCP Много нисък

Класация на сп. „In Health”, 1990

Класацията е резултат от допитване до различни специалисти по зависимостите в САЩ, които са отговорили на въпросите: колко лесно е човек да се „закачи” и колко трудно е да се „откачи” от дадена дрога?

Източник: Deborah Franklin, Hooked – non hooked: Why Isn’t Everyone an Addict?, In Health magazine, volume 4, number 6, pp. 38-52, November/December 1990
Потенциал за зависимост
Никотин, пушене 100
Кокаин, метамфетамин, пушене или венозно 95-99
Диазепам 85
Алкохол 81
Хероин 80
Кокаин, амфетамин, смъркане 72-78
Кофеин 65
Марихуана 21
MDMA (екстази) 20
Халюциногени 18

Класация на френското Министерство на здравеопазването, 1999

Класацията е актуална и широко цитирана до днес в правителствени доклади на Франция, Великобритания и Канада.

Източник: Bernard Roques, La dangerosité des drogues: rapport au Secrétariat d’État à la santé, Odile Jacob,1999
Физическа зависимост Психическа зависимост
Опиоиди (хероин) Много силна Много силна
Алкохол Много силна Много силна
Никотин Силна Много силна
Бензодиазепини Умерена Много силна
Кокаин Слаба Силна, но преходна
Психостимуланти (амфетамини) Слаба Умерена
Канабиноиди Слаба Слаба
MDMA (екстази) Слаба ?

Класация на Гейбъл, 2006

Класацията на Гейбъл почти напълно съвпада с една предишна класация на Института по алкохол и дроги на Холандия. Тя се използва широко в материали за обучение и превенция в целия свят.

Източник: Gable, R. S. (2006). Acute toxicity of drugs versus regulatory status. In J. M. Fish (Ed.), Drugs and Society: U.S. Public Policy, pp.149-162, Lanham, MD: Rowman & Littlefield Publishers.
Потенциал за зависимост
Хероин, венозно Много висок
Морфин, през устата Висок
Никотин, пушене Висок
Кокаин, смъркане Умерен/висок
Барбитурати (пентобарбитал, през устата) Умерен/висок
Бензодиазепини (рохипнол, през устата) Умерен
Алкохол Умерен
Кофеин Умерен/нисък
Канабис Умерен/нисък
MDMA (екстази) Умерен/нисък
Халюциногени (LSD, мескалин, гъби) Много нисък

Класации на Хенингфийлд и Беновиц, 1994

Д-р Джак Хенингфийлд е шеф на отдела по клинична фармакология на Националния институт по зависимости на САЩ, а д-р Нийл Беновиц е шеф на катедрата по клинична фармакология на Калифорнийския университет в Сан Франсиско. Двете класации са много близки и са публикувани едновременно. Те поставят канабиса малко по-ниско от кафето, основавайки се на по-слабите и по-рядко наблюдавани абстинентни симптоми. Използвана е цифрова скала, като 1 е най-силна зависимост.

Източник: Philip J. Hilts, Is Nicotine Addictive? It Depends on Whose Criteria You Use. Experts say the definition of addiction is evolving, New York Times, Aug. 2, 1994

HENNINGFIELD RATINGS
Абстиненция Подкрепление Толеранс Зависимост Опиянение
Никотин 3 4 2 1 5
Хероин 2 2 1 2 2
Кокаин 4 1 4 3 3
Алкохол 1 3 3 4 1
Кофеин 5 6 5 5 6
Марихуана 6 5 6 6 4

BENOWITZ RATINGS
Абстиненция Подкрепление Толеранс Зависимост Опиянение
Никотин 3 4 4 1 6
Хероин 2 2 2 2 2
Кокаин 3 1 1 3 3
Алкохол 1 3 4 4 1
Кофеин 4 5 3 5 5
Марихуана 5 6 5 6 4

Класация на Салериан, 2010

Алън Салериан оценява не колко трудно е да се преодолее зависимостта, а само вероятността човек за стане зависим от дадена дрога, приемана по един или друг начин. Той изхожда от оценките за еуфория (подкрепление) на Беновиц и Хенингфийлд, като сериозно ги преработва според фармакокинетичните параметри при различни начини на приемане. Както може да се очаква, той оценява вероятността за зависимост при приемане на канабис през устата (както правят много пациенти) като доста по-малка, отколкото при пушене.

Източник: Alen J. Salerian, Addictive potential: A = E/Tmax х t1/2, Medical Hypotheses 74 (2010) 1081–1083
Еуфория (подкрепление) Потенциал за зависимост
Кокаин, пушене 5 31
Оксиконтин, дъвчене 4 11.4
Алкохол 4 10.6
Морфин, венозно 4 8.3
Никотин, пушене 2 6.35
Морфин, през устата 4 2.6
Оксиконтин, през устата 4 1.7
Амфетамин, през устата 4 0.8
Метадон, през устата 5 0.6
Диазепам, през устата 4 0.8
ТНС, пушене 4 0.3
ТНС, през устата 4 0.05

Класация на Нът, 2007

Проф. Дейвид Нът, тогава съветник на британското правителство по дрогите, публикува своя класация, която днес се цитира много често. Малко след това той е уволнен заради статия в научно списание, призоваваща да бъде забранена ездата, тъй като тя е значително по-вредна от много забранени дроги (подигравката е подкрепена с безупречни медицински аргументи).

Източник: Nutt, D.; King, L. A.; Saulsbury, W.; Blakemore, C. (2007). „Development of a rational scale to assess the harm of drugs of potential misuse“. The Lancet 369 (9566): 1047–1053.

Заключение

Проф. Филип Левек е известен фармаколог, прочул се още през 1960-те с историческите си изследвания върху аритмията, публикувани в авторитетното научно списание Nature, а лекарството, разработено от него, все още се използва. Той е предписал досега канабис на около 10000 пациенти. Изказванията на този жив класик понякога звучат шокиращо, но в случая той изглежда е прав:

„Вероятността да станете зависими от марихуана е горе-долу колкото вероятността да станете зависими от кафето, което си купувате в Старбъкс”.

В друга статия ще се опитам да разкажа как изглежда зависимостта от канабис при пациенти, които се нуждаят от наистина огромни дози.

Автор: д-р Ю.Караджов